Мъжът, мойто ми подари захарно петле на един селски панаир, не смееше да ме докосне. Погледът му рядко се закотвяше в дълбокото синьо на очите ми, втренчени в него. Опитвах се да запомня всеки негов жест, гадаех какво се случва зад п...

Срещнах я . Беше дребничка и с голяма раница, тръгнала на стоп за никъде. Взех я. После опънахме палатки заедно - оказа се, че сме поели по Пътя, заедно...без да искаме...без да търсиме ....Пътници за ..Там. Където и да е. Беше странн...