Разтърсващо! А финала го прави едно от най-силните неща, които напоследък съм чел и нямам предвид само в блога. Знаеш как чета, гостувах ти няколко дни и видя как съм и на курорт.

Знам, че историята е лична и преживяна, и не е съвсем уместно да обсъждам и литературните й качества, но просто не издържах. С възхита.

Стеф, маймунка, абе аз днес не съм ти казала колко ви обичааааааааааааааам! обич-обич:)))))

И аз, днес, не съм ти го казал: обичам те, щуравата ми! И от мен, и от Илианка, прегръдки!

Цефул, ти имаш ли съвест?
Как можа да изтърсиш на това очевидно недоносено бебе, че е кралица на красотата?
Денна, умолявам те да запазиш спомените си. Пльоснати тук, създават тягостно настроение.
Дано не си решила, че написаното е литература.

Това е блог, бре, сладък !:))) Какви ми ти претенции ? Ако си искам ще напиша ,,пръднах " :))) Боли ме кура за лайкването ти :))) ,,Мило дневниче ....." . Голяма си шматка, анонимен :))))

пише се "смъртта" - думи от женски род, единствено число, завършващи на "т", се членуват с член - "та". Така се получава двойно "т".