Постинг
28.11.2012 09:16 -
Виолончелото
- Здравей, Дена, Х. се обажда. Как си ?
- Кой ?
( много добре знам кой се обажда. Толкова добре, че ми трябваха седмици да го забравя, а той, копеленцето , се е присетил за мен точно, когато успях :)
- Мислих си за теб.
( Мисли си, лошо няма....аз не искам да мисля обаче! Не искам да си спомням колко мил беше, не искам да ми качват разни картинки , които предизвикват асоциации с теб, защото те искам, а няма ,, нас " , дори и ,, ние " няма, въпреки че го употребяваше .....За миг си повярвах, после пропаднах в гнева си : ,, Да ти го ...., можеше поне веднъж да звъннеш ! Ей така, просто да ми кажеш, че си зает"". Повтарях си го като мантра, исках да го забравя. Всичките ми страхове влизаха в сънищата ми, болни рожби на сбъркан мозък, подложих себе си на щателна психоанализа, разкъсах душата и Аза си на дрипи, изгорих ги и изхвърлих пепелта.)
- Та кой точно Х. се обажда ? Прости ми, не мога да се сетя :)
( Звуча толкова весело, че ми се повръща.)
- Аз, Х. не помниш ли ???
( хехееее, помня и ме боли от спомена - беше мил, сготви ми, изми ми краката, допусна ме в своя свят , разказа ми за страховете си, за сценичната си треска....После ме люби. А после ....се изплаши . )
- Ааа, да, здравей, как си ? Отдавна не сме се чували . Много се радвам да те чуя .
( Да бе , да . Радвам се. Иде ми да ти извия красивият врат, да оскубя прелестната ти рошавост, в която заравях ръце, стенейки, обезумяла от Любов в ръцете ти,изпъвайки пружинките на къдриците ти, докато ти целуваше всеки сантиметър от тялото ми. Дори те дарих с име - Любов. Глупачка! )
..............................................
следва продължение :))))))
- Кой ?
( много добре знам кой се обажда. Толкова добре, че ми трябваха седмици да го забравя, а той, копеленцето , се е присетил за мен точно, когато успях :)
- Мислих си за теб.
( Мисли си, лошо няма....аз не искам да мисля обаче! Не искам да си спомням колко мил беше, не искам да ми качват разни картинки , които предизвикват асоциации с теб, защото те искам, а няма ,, нас " , дори и ,, ние " няма, въпреки че го употребяваше .....За миг си повярвах, после пропаднах в гнева си : ,, Да ти го ...., можеше поне веднъж да звъннеш ! Ей така, просто да ми кажеш, че си зает"". Повтарях си го като мантра, исках да го забравя. Всичките ми страхове влизаха в сънищата ми, болни рожби на сбъркан мозък, подложих себе си на щателна психоанализа, разкъсах душата и Аза си на дрипи, изгорих ги и изхвърлих пепелта.)
- Та кой точно Х. се обажда ? Прости ми, не мога да се сетя :)
( Звуча толкова весело, че ми се повръща.)
- Аз, Х. не помниш ли ???
( хехееее, помня и ме боли от спомена - беше мил, сготви ми, изми ми краката, допусна ме в своя свят , разказа ми за страховете си, за сценичната си треска....После ме люби. А после ....се изплаши . )
- Ааа, да, здравей, как си ? Отдавна не сме се чували . Много се радвам да те чуя .
( Да бе , да . Радвам се. Иде ми да ти извия красивият врат, да оскубя прелестната ти рошавост, в която заравях ръце, стенейки, обезумяла от Любов в ръцете ти,изпъвайки пружинките на къдриците ти, докато ти целуваше всеки сантиметър от тялото ми. Дори те дарих с име - Любов. Глупачка! )
..............................................
следва продължение :))))))
Няма коментари
