Постинг
06.11.2012 09:49 -
отново....
Отново я срещнах. Носеше онези тревожно жълти цветя, заприлича ми на Булгаковата Маргарита. Винаги е с цветя в ръцете. Имаше нещо измъчено във видът и . Ръкавици, черно палто , странно закачлива шапка върху укротените и коси. Поздрави ме нехайно с едно ,, Здрасти .,, , и извърна поглед встрани. На устните и се спотайваше една леко иронична усмивка , там където преди блестеше песъчинка до кривото
и зъбче. Очите и бяха празни от смисъл и съдържание. Ако не беяе усмивката бих си помислила , че виждам призрак....толкова бледа и безжизнена...беше тя. Нямаше нищо общо с кикотещото се , целунато от слънце и море, ухаещо на огън и катун , бъбриво приказно създание. Или може би само аз я виждах такава. Заговорих я. Общи приказки. Суета. Колкото да върви приказката. Нищо смислено и нищо съществено. Точно като бърборенето и, което като поточе още ромолеше в спомените ми. Беше хладна и лаконична. Упорито избягваше да ме погледне в очите. Нервно пристъпваше от крак на крак, стискайки отвратително жълтите хризантеми. Попитах я на къде се е запътила . Отговори ми ,, Нося цветя на гроба си . ,, . После се извини за неудобството, което отговорът и ми е причинило , фръцна се, разтръска коси, и те отново заблестяха в палави къдрици. Погледна ме през рамо и ми подари един от онези нейни погледи, които човек помни дълго. Останалото е мълчание, скрито в очите и усмивката на малката рошава вещица.
Годжи бери - плод с подмладяващо действи...
Къщата на Ротшилд на ръба на колапса
Страстите тепърва се разгарят!
Къщата на Ротшилд на ръба на колапса
Страстите тепърва се разгарят!
Няма коментари