Постинг
10.09.2012 08:39 -
Варвара
Мъжът, мойто ми подари захарно петле на един селски панаир, не смееше да ме докосне. Погледът му рядко се закотвяше в дълбокото синьо на очите ми, втренчени в него. Опитвах се да запомня всеки негов жест, гадаех какво се случва зад привидноста на ултимативното му спокойствие. Съзнанието ми запечатваше всеки детайл като на филмова лента. Когато ми стане студено, когато светът дори и за ден не е то
лкова красив - да изкарам споменът, да се сгрея и отново да полетя. Срещнах го на един Гергьовден, в малко селце, сгушено в утробата на Странджа и целунато от морето. Моето море . Неговото море. Сред всички познати погледът ми спря върху него и моят свят престана да бъде същият от този миг...та до днес. Седеше сам, пушейки мълчаливо. Сфинкс. Красив до болка. Ненатрапчиво декларираше на света пълната си самодостатъчност. Помислих , че полудявам. Че не може да има нещо толкова съвършенно, толкова чисто и истинско.....
Мъжът, който ми купи захарно петле на един селски панаир ме докосва непохватно, любейки ме. А аз все така го любя с поглед, наслаждавам му се и пазя неговото и моето право да бъдем заедно в свободата си да не бъдем. В пълната липса на необходимоста от притежание, в абсолютното приемане на тук и сега. Полудявам от Любов.
( to be continued )
Мъжът, който ми купи захарно петле на един селски панаир ме докосва непохватно, любейки ме. А аз все така го любя с поглед, наслаждавам му се и пазя неговото и моето право да бъдем заедно в свободата си да не бъдем. В пълната липса на необходимоста от притежание, в абсолютното приемане на тук и сега. Полудявам от Любов.
( to be continued )
Няма коментари
