Срещнах я . Беше дребничка и с голяма раница, тръгнала на стоп за никъде. Взех я. После опънахме палатки заедно - оказа се, че сме поели по Пътя, заедно...без да искаме...без да търсиме ....Пътници за ..Там. Където и да е. Беше странна, дор
и не успях да поведа разговор с нея....постоянно казваше ,, Обичам те ! " , не я разбирах, мислех я за луда...Първата вечер край огъня разрових в душата и ....Намерих само едно ,, Обичам . " Хехеее, побърках се, исках да и обясня колко не е в час, колко е шашава, но тя ме гледаше с очите на дете и не разбираше.....нищичко. Разроши косите си, до сега сплетени на плитка, загърна се в шала си, обгърна колене и се втренчи в огъня....после по лицето и се търкулнаха няколко морски солени целувки....Заплака. А сега де !? Как? какво? Защо ? Докато се чудех .....усетих нея в себе си. Погалих я . Приличаше на малко птиченце....сирота...Взех си я, научих се да я обичам. Получи се между нас :) Прекрасна е, чакаме ви на Варвара след 4 Ден-а :) За последно. Ритуално. Ще бъдем двете. ..