Доста обобщаващо, нали ?:) Като оставим на страна популизма и всички бляскави фрази ще Ви разкажа за България и мен . Живея далеч от нея. Нося я в сърцето си , нося я навсякъде с мен под формата на китка здравец с червен конец и сребърна пара. Мама ме изпровожда с нея . Нося я скрита в символиката на една българска червена роза. Докато увехне , а и след това . Нося я и в една кърпичка - пръст от Добруджа , та когато се почувствам присадена да зария пръсти -корени в родна земя. Скиторя по цял свят , вятър ме вее...България и аз ...и Елица . Представете си Берлин и Олимпийският стадион . Представете си това мъничко и крехко дете , почти врабченце , а славей. Представете си ни нас , горди , осъзнати българи . Треперим , не от студ. Треперим от вълнение . ,,България цяла сега нази гледа .Този връх висок е .Тя ще ни съзре , ако би бегали - да мрем по-добре ." . Студ.Дъжд.Вятър . ....и молитвата на Ели .....да! молихме се преди хорото. За България. Разбирате ли , ние бяхме България точно в този момент . Всички плачем от вълнение...Елица ни поведе в света на магията . Забравяш за себе си - ти , аз , ние , всички сме част от Родината. Няма личност - има България. За мен е чест и привилегия да съм една българка на хорото . Просто една ...А ще сме  хиляди ! Вярвам .

Всеки, който чувства своята родина България по такъв божествен начин може да се нарече БЪЛГАРИН.
Аз трептя с този устрем, чувствам го и в него СЪМ !!!