... стоеше гола , в сумрака на стаята и се взираше невиждащо през прозореца. Мълчах и наблюдавах всеки жест.Опитвах се да отгатна настроението и. Имах нужда от малко сигурност,  реакциите и бяха непредвидими. Последствията им тежки. За мен. Можеше с лесна ръка , просто така да ме изхвърли от живота си . Исках да съм с/до/ около нея. Да вдъхвам аромата на косите и.Да я правя моя.Господи, защо съм такъв глупак! Мазохист ли съм, що ли ? Защо си го причинявам?! И ето я - изваяна скулптура , топла и ухаеща на мен ...толкова моя и толкова ничия. Съзерцава Нищото през един прозорец , докато леглото мръзне от студ....самотно. Мога ли да я обичам повече? Луд съм. Луд съм и това ме плаши. Осъзнавам, че не мога да я имам. Душата ми крещи. Искам поне веднъж тя да каже нещо по-различно от  ,,Ок. Както искаш. " . Искам да поиска нещо от мен .Искам да имам възможноста да и откажа. Да бъда мъж. Но не , вещицата само мълчи и ме гледа с онзи поглед ....безразличието и ме погубва. Приемането и ме обезоръжава.Искам да вия .Душата ми се гърчи в очакване на нейното ,,Да. " . Искам да те подчиня. Опитвах какво ли не , не се получи....Може би , защото си почти на  четиридесет....имала си много мъже. Обичала си. Обичали са те. Знам ли. Вече се загубих....Мога само да стоя и да те съзерцавам...Косите ти , профилът ти , отразен в прозореца, естетизма на ръката ти , която артистично поднася чаша към устните ти. Моите устни. Не трепваш за миг. Сама със себе си. Самодостатъчна.Забрави ли - ето ме ! Тук съм. Погледни ме . Отбележи присъствието ми поне с едно кимване . Студена си. Студено ми е . Самотно ми е . Използваш ме. Не искам секса ни. Искам теб. Искам да ме погледнеш с любов. Да потъна в очите ти, в тишината им. Искам да не ми се отдаваш. Искам да ме искаш. Много ли искам ?
 Когато последният лъч се скри зад хоризонта на прозорецът ти , ти се обърна и ме погледна . След час мълчание устните ти отрониха само ,,Време е . Тръгвай си. " 

Толкова емоционална си, Дена. Безброй проекции на тялото ти има всяко изживяване на мисълта и всяко изживяване на тялото ти има безбройни проекции като мисъл. За това са и трепетни думите ти, а написаното от теб, колкото и кратко да е, винаги е изпълнено с живот.

Защото имам Свободата да Бъда себе си, Стеф. Истинска. И не ми пука за анонимните словоблудци тук . Просто и лесничко - АЗ СЪМ :)))) Обичам те !

Ето я, ето ни:

http://cefulesteven.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/08/12/pozdravi-ot-carevo.800633

А ти си мри от яд. Като се криеш в анонимност, явно има защо. И приятелски съвет: опитай се да свържеш две изречения, вместо да се давиш в пяна, че човек като те чете има чувство, че е застанал пред олигофрен. С подобна стилистика не е уместно човек да забелязва другаде освен у себе си "простотии". За съжаление си, но то няма терепевтичен ефект.

1. Успокой се.
2. Успокой се.
3. Успокой се.
Отвори очи. Погледни навън. Виж колко е хубав живота. Отвори широко прозорци и вдъхни дълбоко въздух.
Сега да не вземеш да захапеш клавиатурата и да удариш с чело монитора. Не е хубаво така. Не си помагаш. Вредиш си.
Наистина се успокой и вържи свястно изречение. Така, ако са ти разхвърляни и гневливи мислите, не е за учудване, че си толкова недоволен от всичко.

Преди Ленка, сега Денка. Засрами се бе, толкова ли си закъсал?!

Много иска, много.............................

този абзац е ключът :)))

"Искам да те подчиня. Опитвах какво ли не , не се получи....Може би , защото си почти на четиридесет....имала си много мъже. Обичала си. Обичали са те. Знам ли. Вече се загубих..."

Няма как да стане, независимо от гледната точка... Гуш :)))

Тези "анонимни" същества са толкова далече от реалността, че ми е жал за тях. Обаче проблемът си е техен.

Поздрави :)))

Мислех да попитам, дали ти играеш скулптурата, но след това реших, че не те познавам и може да се обидиш, затова ще си премълча :))))