В На Денуля!

Вятърът развява белите ивица на шатрата над бара...между тях плуват парчета небе...Синьо небе....синьо като душата и очите на момичето, гушнато в прегръдката ми и шепнещо - "...страх ме е...страх ме е, че се влюбвам, Маме! До сега, до вчера до преди три дни...отмъщавах на всеки мъж в... живота си с обич, необичайки ги...заради Първия, който превърна сърцето ми в рана...Този сега...разл...юля земята под краката ми и...я превърна в небе...ей такова синьо небе, на парчета като това - горе, над нас...Ей, Маме, подарявам ти това парче дето е точно над теб - нека е само твое...

Усещам я как трепери..Не, трепти от радост и щастие в прегръдката ми...Чувствам се, сякаш държа в ръцете си най-крехкия Слънчев лъч, който е влизал в живота ми...Целувам тръпнещата й ръка и казвам тихо - обичам те, дете..благодаря ти, че се появи в живота ми, и че остана...

Тя грейва, подскача, качва се на масата и започва да крещи - обичам те, обичам те, обичам те...

После изведнъж сяда на масата в поза лотос, залюлява се ритмично и запява - Ом намах шивая...по бузите й потичат кристални мидени бисерчета...правят пътечки по тях...и капят надолу...върху ожулените колена...После отваря огромните си очи-езера и казва - защо ме боли толкова, че Той е най после тук, в сърцето ми...защо дойде...да ме боли ли от невъзможностти...защо ми го даваш, Господи, за да го загубя пак ли?...

Гушвам я отново в прегръдката си и казвам тихо в ухото й - " ...В теб има празнота...и Бог иска да я запълни - затова ти подарява Любовта и светлината в очите и ръцете на Този мъж...Точно този и точно на теб...Защото в теб, с теб и чрез душата ти, Той може свети и да живее себе си..."

Не зная кой говори чрез мен - но зная че говори истина...Аз съм само канала по който идват тези думи...и съм щастлива, че ги казвам.

Слънчевия лъч в прегръдката ми се отпуска...и сякаш заспива...На десетата секунда отново скача, усмихва се до ушите и ме дръпва - "бързо...кога ще прегръщаш морето, ако не сега...И да знаеш, ако те видя още веднъж в този анти-секси-цял бански, ще го разкъсам насред плажа...и ще те направя ...

- "Нудист"??? - казва високо в ушите ни един рошав, топъл като вълнен шал, смеещ се глас...

И двете се оглеждаме стрестнато...сами сме в морето, но едно парче небе отгоре ни намига закачливо...Слънчевия лъч се разсипва в звънлив смях на бисерни капчици в морето, ляго по гръб на брега, рита с крака във въздуха и крещи

-И теб те обичам...обичам те, жорка-а-а-а-а, обичам те!

А на бара, там където ни чакат дрехите, една тютюнева тишъртка, с апликирана малка панда, подскача на вятъра и размахва ръкав....

В.П.

Такава съм си ... така ме виждат истинските Души...а другите , .....мога да сляза до нивото им, пробвах , но....не съм АЗ! Аз съм дете на Слънцето и Светлината .

И аз те виждам така. Така и в още хиляди подобни изображения.

Девойко, оправете си големината на шрифта. Този е нечетим.

Съншайн , не знам как :)))) Тепърва стъпвам тук ....ХЕЛП МИ !

Немаш грижи. Следвай ме. Отиваш на Редактирай. Клик. Горе гледаш шрифт. Избираш. Има 3 големини. Избираш златната среда или каквото ти кефне. Дерзай! ;)

Наша Денка
има клитор като.....дренка.

Бродиловския поп

Точно като слънчев лъч въздействаш.