не разбирам намеците ти .не разбирам жалният поглед, с който ме следиш ,изчаквайки да приключа работата си , уж за по цигара . цигарите ти винаги са много....и винаги оставаш няколко часа . откраднатото време от жената , скоято живееш....не разбирам неумелите ти опити да я лъжеш по телефона . не разбирам защо ме търсиш.аз дори не те харесвам. не те търся. звъниш ми . срещаме се говорим с часове. но никога ,,защо ? ". този въпрос виси неизречен .и така ще го оставя.предпочитам да не разбирам. и, моля те , не ми обяснявай нищо . не искам да знам какво се случва в главата ти , докато ме чакаш да отида на работа .....за да си малко с мен...не искам да знам . ще се опиташ да ми обясниш - спести ми го ! спести го и на себе си. ще ме принудиш да те лиша от себе си .да те накажа за дързоста ти да се влюбиш в мен.ще те изгоня от живота си. така е по-добре ....неизказано . обичай ме !