Малката рошава вещица ме погледна и многозначително се захили. Кривите и зъбчета изгряха в иронична усмивка.
-Мълчиш ? Ха! Мълчи.....!:))).
Исках да я стисна за вратлето , да я накажа , да я науча да бъде търпелива ..
-Кажи ми нещо ....каквото и да е.
- Обичам те ! 
-Обичай ме .Харесва ли ти ? Да ме обичаш , де :)?
...,,.Харесва ли ми да те обичам ????"" 
Не .Не ми харесва .Прави ме слаб.Свикнал съм да Бъда. Когато те обичам  ...не СЪМ. -Защо си тъжен ? 
....Защо ли съм тъжен , а , маймуно , защото .....не знам какво искам и влизам в роля... -Усмихни се и ми подари усмивката си ! Погледни - всичко е прекрасно . Аз , ти , ние ....
за малко...за много .....на кой му пука ?:)))) Всичко е Тук и Сега .....
...Малката рошава вещица се отпусна в ръцете ми и  се предложи.Това ме уби.Окончателно. Докосвах я с жадноста на новопосветен християнин....Тялото и се огъваше в ръцете ми ,  кожата и светеше огрявана от свещите ,под устните ми....моя...моя...моя...Тя се кикотеше, гавреше се с мен, с душата ми , защо?!
- Искаш да те нараня ли ?! Това ли желаеш ?
- Не можеш да ме нараниш. Свободна съм.Фиуууууууууууу:))))

.................................................................
...по ръцете и имаше синини...по краката и също.Срамувах се.
От сините очи , които ме гледаха неразбиращо, с никога незададеният въпрос  ,,...........".