Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2011 14:13 - ....малката рошава фея....
Автор: denna Категория: Тя и той   
Прочетен: 807 Коментари: 0 Гласове:
0




...отвори очи и ме погледна въпросително - ,, Е, и ? "...,,Какво ?" , ,,Обичаш ли ме?".

,,Да, обичам те." ....,,Защо ?" ....,,Защото имаш Душа, защото уважавам и се прекланям пред всички.И не, не те обичам като жена.Не съм влюбен в теб .".....,,Ах! За това не мога да летя...."

...,,Всичко зависи от теб, малката, никога няма да бъда ,,твой " ."....,,Ама аз ....аз....искам те в живота си!".Ако не бях видял сълзите, никога нямаше да предположа, че плаче...без звук....заболя ме. Малката рошава фея се сви в дланите ми, ококори се и ме погледна с бездънният си поглед.Крилата и потреперваха .,,Искам те ...",,Не мога, малка моя, не мога , искам да съм свободен ." Погледна ме неразбиращо ,,И аз искам да съм свободна, не мога да летя в клетка, все пак !" .Сарказмът и ме издразни.,,И така просто ще излезеш от живота ми ? Толкова ли е лесно?" .,,Да, малката, лесно ми е ."...

....нейното ,,Ах!", полу вик, полу стон , за секунда ме накара да се замисля какво всъщност искам. Исках ли я ? Исках я. Беше ме страх от нея.Бях достатъчно наранен и стените около мен бяха по-дебели и от тази в Берлин. Защо се страхувах ? Мисли, глупако, мисли....кажи и нещо...кажи и ! ,,Знаеш ли, не мога.Честно,ти си един сън за палатка и море...."

,,Аз съм повече от това, но няма как да знаеш...Вече няма смисъл." . Отново впери поглед в мен, пълен с изконната премъдрост на разбираща жена.Беше се смирила до степен на приемане. Нямаше гняв, само болка...потрепери...целуна дланите , в които лежеше....,,Сбогом." .Без излишни драми, без сълзи , малката рошава фея тихо затвори очи и угасна .Нейното ,,Обичам те ! Подарявам ти крилата си- лети ! Бъди свободен...." остана да виси недоизречено....Погледнах малкото телце в ръцете си...Нямаше да видя закачливият и поглед, споделената усмивка, потрепваща в ъгълчетата на устните и , доста преди да се разлее в смехът и ...който плашеше дори и гълъбите докато се любеха...Заболя ли ме ? Не. Не бях и дал повод да се надява на нищо.Това с Любовта и си беше чисто неин проблем. Беше ме страх да я обикна като Жена.Исках я като малка рошава фея.Еднодневно създание от Светлина. Жалко, не издържа, е има и вещици.....

Сложих крилата и и полетях.




Тагове:   надежда,   самота,   страх,   любов,


Гласувай:
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: denna
Категория: Тя и той
Прочетен: 111834
Постинги: 82
Коментари: 170
Гласове: 341
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930