В
На Денуля!
Вятърът развява белите ивица на шатрата над бара...между тях плуват парчета небе...Синьо небе....синьо като душата и очите на момичето, гушнато в прегръдката ми и шепнещо - "...страх ме е...страх ме е, че се влюбвам, Маме...

Тъмно...много тъмно....само огънят гори , а на мен и това ми стига. тъпанът бие в ритъм , който ме води , хората са предимно селски сейрджии , но не ми пука , отдавна искам да вляза в НЕГО , поглъща ме , искам го ...знам , че го правя...

фиуууууу:)))) магесници сме били, и вещерици. А като се знам - не съм . Само едни ми ти очи дето ме изгарят ката ден, докато минавам през мегдана......Нестинарка съм била и вещица. Така ми казваха ....а ме искаха...и ги беше страх.Из...