Отново я срещнах. Носеше онези тревожно жълти цветя, заприлича ми на Булгаковата Маргарита. Винаги е с цветя в ръцете. Имаше нещо измъчено във видът и . Ръкавици, черно палто , странно закачлива шапка върху укротените и коси. Поздрави...

когато стъпвам боса по брега
и вятърът играе със косите ми...
когато търся малко светлина,